03.11.2014
Влезе в сила Наредбата за изискванията на микроклимата на работните места
От 1 ноември е в сила Наредбата за минималните изисквания на микроклимата на работните места, обнародвана в бр. 63 на Държавен вестник от 1 август 2014 г. С нея се определят минимални и максимални норми за параметрите на микроклимата – температура, относителна влажност и скорост на движение на въздуха. Те са много близки до действащите досега стандарти, но е разписано детайлно кога и как да се извършват измерванията, по силата на кои нормативни актове работодателят е длъжен да прави това и т.н.
С Наредбата се въвеждат оптимални и допустими стойности на параметрите на микроклимата. Оптималните се прилагат в климатизирани помещения. Допустимите – в помещения, където поради технически или други причини не е възможно да се осигурят оптималните норми на микроклимата – например в производства с голямо топлинно излъчване като леярни цехове. Подробно е обяснено и какви мерки трябва да вземе работодателят при работа на открито.
В закрити помещения оптималната температура през студения период трябва да бъде между 16 и 23 градуса, според категория труд, а през топлия – между 18 и 25 градуса. По-ниските температури са допустими при полагането на по-тежък труд. Допустимата температура през зимата на работните места не може да бъде под 13 градуса, а през лятото – над 28 градуса. В Наредбата са определени и изключения, според които при жеги навън, температурата в помещенията може да е с от 3 до 5 градуса над допустимата, но не повече от 33 градуса. Относителната влажност на въздуха може да варира между 35% и 75% според периода и температурата в помещенията.
При работа на открито работодателят е длъжен да се събразява с подадените червени и жълти кодове за опасни метрологични условия – вятър, висока температура, дъжд, мъгла. Да прецени доколко неблагоприятните климатични въздействия могат да застрашат живота и здравето на работниците му и да вземе съответните мерки. Такива могат да бъдат промяна на работното време, тип работа, която е по-безопасна при дадени условия, подходящи лични предпазни средства, да осигури помещения с условия за възстановяване на топлинния баланс на организма. Всички тези мерки са описани в Наредбата.
В нея са въведени още определения за постоянно работно място, помещения със значително и незначително топлинно натоварване, за лека, средно тежка и тежка физическа работа, от която зависят параметрите на микроклимата, за климатизирано помещение, студен и топъл период на годината, когато средната денонощна температура е под и над 10 градуса. Обяснено е подробно и как трябва да стават измерванията – в два последователни дни или в един, но когато климатичните условия са най-неблагоприятни. Кога са най-неблагоприятните климатични условия се определя след съгласуване с представителите на работниците и служителите. Пак с тях се определя и необходимостта от измервания на параметрите на микроклимата, тъй като според наредбата те се правят само при необходимост. Това означава, че ако температурите явно не са над или под оптималните стойности и работещите нямат оплаквания за студ или жега, работодателят може и да не прави измервания.
Очакванията са Наредбата да улесни работодателите при изготвянето на оценката на микроклимата на работното място, тъй като в един нормативен акт са събрани всички изисквания за това. Ако трябва да се спазва друг нормативен акт, Наредбата препраща конкретно към него.
Контролната дейност на Главна инспекция по труда показва, че с всяка изминала година броят на работещите при неблагоприятни условия на труд намаляват, в т.ч. и работещите при неблагоприятен микроклимат. През 2013 г. работещите при условия на труд, неотговарящи на хигиенните норми и изисквания, са 9,7% от заетите по трудови правоотношения в проверените предприятия с данни за факторите на работната среда. За сравнение през 2012 г. те са били 11,5%. Най-сериозен дял на работещи при неспазени хигиенни норми и изисквания през 2013 г. е констатиран в предприятия от икономически дейности: „Добив на метални руди“, „Добив на въглища“, „Производство на основни метали“, „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива” и други.
Източник: Главна инспекция по труда
